Всичко си има край.
Това ще бъде моя последен пост в blog.bg.
Ако някой се интересува и ме е чел някога, може да посети новите ми блогове:

Нощ над града. Студена пролет, с изчистено небе и резлив, подобен на ледено шампанско по кожата въздух. Седя пред компютъра си в офиса, чиито прозорци са грейнали като фенери към отсрещните тъмни сгради. От време на време вдигам поглед к...

Има тръпка в него. Предполагам, че такава тръпка има и в хранителните натравяния и травмите при каране на ски или кънки. Определено не тръпката, която повечето хора имат желание да изпитат. За последните близо четири години съм се местил...

И за да приключа с лятната тематика ще споделя с който пожелае песента, витаеща из мислите ми, докато наблюдавам стоманеносивото небе и езика на тревите, раздвижвани от вече не толкова нежния бриз. Чувствам се на границата между два свят...

Студена нощ в средата на август, тихо полюшване на листа и клони, далечен лай на кучета и нестройно, някак отнесено подсвиркване на щурците сред високите треви. Обикновено човек не си представя лятото си така. Сезонът е едно от онези същ...

Страховете на фотографа се оказаха напълно основателни, защото само няколко минути по-късно от другия край на апартамента се чуха настървени крясъци. Далия се бе нахвърлила върху Борис, дереше му ръцете, той извиваше китките й, за да не...

- Какво по дяволите правиш тук? – изпищя Далия, а лицето й поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такав...

Знаеше, че най-вероятно става жалък. Знаеше, че трябва да се откаже и да преглътне загубата с достойнство. Бе водил спор със себе си в продължение на часове и бе изтъкнал един куп аргументи защо не трябва да си губи времето с хора като н...

Дани обикаляше любимата си книжарница и разсеяно си играеше с косата, увивайки кичурите около пръста си. С другата ръка плъзгаше пръст по гръбчетата на книгите, а от време на време изваждаше някоя, прочиташе написаното на гърба й и отнов...

Небесната солница изсипваше сребърен прашец върху главите на минаващите по широката улица. Младата жена, хванала под ръка високия мъж, по чиито кестеняви коси се забелязваха първите знаци на посивяването, гледаше съсредоточено към чернот...

Есен.
Нежни паяжини, летящи във въздуха.
Огромен парк, пропит с цветове, рай за окото на чувствителните към нюансите.

Първа част от новела, състояща се от седем части. Не е препоръчително за хомофоби. Приятно четене! :)
- Суета на суетите, всичко е суета! – дълбокият, кадифен глас, придружен от заразителен смях стресна леко девойката в черната рокл...